Времето празно

боря се с времето празно
тръпки по кожата лазят
търся любов да намеря
спират железните двери
на храма-затвор
и пеят във хор
химните ангели бели
ябълки вече презрели
неотхапани
а излапани
пълнят живота със смисъл
тъй ме е Господ орисал
вечно да търся химери
все зад затворени двери

И капна сълза

и капна сълза
от дива лоза
върху ми и натъжѝ ме
аз пийнах роса
тя в мене пося
тъгите неутешими

потърсих любов
във нежния зов
на скръбни мили девици
и в техния стон
кънтеше тих тон
на болни мръзнещи птици

тогава познах
и първия грях
и дълго дълго го чувствах
и в мене изгря
красива зора
погали тъмната пустош

Дърво самотно

дърво самотно расте на хълма
но със живот е кората пълна
подслон то дава на насекоми
и каца славей - дървото помни
подема песни красиви нежни
в зверчета бесни пълзи надежда
и идат хора на лов за плячка
посядат скоро тез зли палачи
един от всички ловци жестоки
изпява в срички той свойта болка
сълзѝте рони на пресекулки
изпуска стон и сам Бог дочул ги

дърво самотно расте на хълма
вселена цяла с живот го пълни

Кръвта народна

което трябва - ще се случи
което не - то никога не става
живот - озъбено зло куче -
се зъби в злополучната държава

отгоре политици тъпи
съсипват си народа с лакомия
а става всичко много скъпо
и щом глада голям настъпи
ви питам - ще търпим ли ние?

което трябва - ще се случи
което не - то няма как да стане
не давайте вампир да смуче
кръвта народна от кървящи рани!

Листа празен

пред теб белее листа празен
но пак не знаеш как да почнеш
дали да лееш ти омраза
или любов - съвсем нарочно

пред теб белее листа празен
а имаш толкова да кажеш
не искаш тон вежлив да пазиш
ти искаш с реч да ни уплашиш

пред теб белее листа празен
не можеш сам да се излъжеш
поет да бъдеш - твоя казън -
да казваш истини си длъжен!

Камъни по стръмното

листът празен е един за всички
от нас зависи как ще го запълним
ний решаваме самички
дали да зреят в него мълнии

или любов или омраза - кълнове -
да раснат и да се развиват
дали в словата ни красиви
утрото е съмнало

или остават йероглифи
- камъни по стръмното -

Когато ти свирна

когато ти свирна
дотичваш при мене
любов ювелирна
живота променя

нощта щом загърне
града с наметало
и аз те прегърна
със дух не и с тяло

ти почваш да пишеш
любовни куплети
и думите нижеш
дошли от сърцето

но ти не обичаш
ни тях нито мене
и не в нас се вричаш
а в свойто спасение

Въздухът се движи

въздухът се движи
променя се светът ти
всички твои ближни
всички твои скъпи
почват да усещат
нещо ще настъпи
ще настъпи нещо
тръгнал си по пътя
въздухът се движи
смело ще пристъпиш
смачкал свойте грижи

пишеш във калъпи
но и вярно пишеш

Вечно си с мене

ти си вечно със мене
когато пътувам
когато лежа
аз много тъгувам
до тебе мъжа
с когото общувам
в заблуда държа
и всичко е само
голяма лъжа

До бяло

зная че си ти самичка
като птичка без ято
зная че обичаш всички
човеци на земята

зная че си нямаш никой

сама си като гара
като прашна малка книга
забравена и стара

самичък аз съм също
и мъчно е и тежко
без някой да прегръщам
това е нечовешко!

но как да станем двама
едно-едничко цяло
когато силен пламък
изгаря ни до бяло?

Странен стих

пробуден от внезапния ти интерес към мен
и да призная - лекичко смутен -
ти пиша този странен стих
и - трябва да го знаеш - бих
платил цената тежка аз
за твойта страст

бих се мъчил като грешник клет
и както всеки мил поет
бих ти писал стих след стих
и - сигурно го знаеш - бих
те носил нежно на ръце
с разкъсано сърце

Кому е нужна слава

"Изкуството е вечно!
Изкуството свещено!"

а кой ви каза че не може
да пишеме безбожно
а кой ви каза че не бива
творбите ни красиви
да бъдат тренировки
любовни
философски
за други подготовка

а кой ви каза че не може
да пишем много лошо
а кой ви каза и че трябва
стихът експерт да грабва


И сигурно ще ни забравят...
Но кому е нужна слава,
щом може да се забавлява!?

Стихче малко

под ръката се криеше стихче
и когато я вдигнах открих че
то иска навън да излезе
и мило се плези
бръмбазъчето иска поезия

влез сега куплетче малко
право в мойта химикалка
от писеца измъкни се ти
да те видим всички искаме!

Ти бе ми опора

не знам какво да сторя
да уредя дълга си кръвен
че ти ми бе опора
когато всички хора
искаха ме мъртъв

не знам какво да сторя
дължа на теб живота жалък
отново ще повторя
ти беше ми опора
даде сетен залък

не знам какво да сторя
че ти светец си и месия
спаси ме от затвора
помогна ми със взора
изход да открия!

Навярно съм досаден

навярно съм досаден
връзка щом не задържах
поет треторазряден
тънещ в глупав страх

"кажи ми днес затвора
още ли държи те в плен
и впил се в същи хора
караш ден след ден?"

навярно съм и странен
повече от всеки друг
душата пълна с рани
кървав сак с боклук

"кажи ми ти кога ще
тръгнеш смело пак напред
и в твойто настояще
мракът ще умре!"

навярно имам сили
греещи във мен слънца
решетките стопили
стигат те сърца

Малко близост

понякога ви идвам "твърде много"
да се излекувам от това
не мога
и макар и само със слова
притискам
да престъпвам своите права
не искам
понякога ви идвам "твърде много"
простете
ако съм създал тревоги
свидетел
ми е ангелът на Бога
не храня лоши мисли

а искам само малко
само малко близост

Тайнствената непозната

тайнствената непозната
плени сърцата наши
взор - студен
коси от злато
да вдигнем чаши!

тайнствената непозната
нощта запълни с чувства
болката
неосъзната
роди изкуство!

тайнствената непозната
загнезди се в душите
и заби
във тях камата
уби мечтите!

Орхидея

красива жълта орхидея
сред поля от бурен
какво ли е да бъдеш с нея
на брега лазурен?

какво ли е да бъдеш с нея
слънце щом залезе
любов когато ви огрее
в истинска поезия

любов когато ви огрее
силна и безумна
цвета ще скъсаш орхидеен
нежно и безшумно

Хаос

Хаос е твоето име
и всички пред теб коленѝчат
нявга живота спаси ми
но днеска светът е различен

Хаос е твоята същност
и никой не може да схване
болка за теб е присъща
лекуваш я с кървави рани

Хаос си ти завещала
на своите мънички рожби
носят те мъката цяла
световна и много заложби

За клуба по фантастика

какво за нас си мислят
на кого му пука
клубът ни прави близки
и друго

все чуждото и непознато
влекат ни магнетично
въпроси раждат се в душата
и сложни и етични

фантастиката е могъща
побира тя Живота
понякога назад ни връща
но все напред ни води

какво за нас си мислят
никому не дреме
защото търсим истини
големи

Девойката от съня ми

красива девойко родена в съня ми
ти мъчиш ме денем и нощем по тъмно
докоснах те нежно и ти се отдаде
насищаш ума ми с огромна наслада

красива девойко създадох те с мисъл
и носиш ми страсти откак те поисках
дали ще ме срещне с теб нейде съдбата
с очи - изумруди
с косите от злато

По MAD TSAI - KILLER QUEEN

ти красива си като богиня
и оазис търсен сред пустиня
устните ти нежни алени
те огньове са заспали
а очите изумрудени
много хора са погубили

И този свят се разпада

... И този свят се разпада,
разкъсван от нас е на части.
Добрите хора щом страдат,
а лошите стават всевластни
и мачкат и мъчат народа...
И даже останал свободен,
поскъпват токът и хлябът;
без милост алчно ни грабят -
животът е станал ужасен!
Войнѝте семейства раздират,
стотици умират!
... И моля тогава Човека:
"Това е опасна пътека.
Вόди до край на живота.
А може по-иначе. Нека...
С обич ний първо подходим!"

Адът

по билата пада здрачът
да прикрие - негова задача
снеговете бели чисти
да почерни Мракът силно иска
и додето зрее тъмнината
Адът властва над Земята

Когато егото ти те поглъща

когато егото ти те поглъща
и уж различна си
а си една и съща
когато искаш да си най-велика
така изглежда но
от теб отрова блика

когато егото те заслепява
блести пред тебе тя -
жадуваната слава
когато егото ти те поглъща
един е само който
разбира те и те прегръща

Затвор

намирам се в затвор
затворът който сам избрах
избягвам всеки спор
и крия се в позорен страх

намирам се в затвор
затвор невидим от лъчи
вериги - твоят взор -
решетки - счупени мечти!

Девойката в бяло

розови изгреви пак обагрят душите ни
те пеят и пият с обич наситени
танците бални се вият в зали кристални
с красиви принцеси с устни пленителни

кървави залези от жестокост запалени
орисници лоши с погледи алени
в кралството цяло търсѝ девойката в бяло
магия погубена
и двама са влюбени

Душа-затворник

душата моя упоена
в замъка държиш от лед
кървѝ от болка
наранена
с разкъсани криле

не мога даже да помръдна
без ти да позволиш
ужасна е това присъда
да стена
без да ме боли

душата моя притежаваш
нямам воля никак аз
отдавна сам ти дадох право
да имаш пълна власт

Смъртта е забавна

смъртта е забавна
само я виж
точка отправна
откакто си жив

някога плавна
идва за миг
причина главна
да бъдем сами

Ноктюрно

облаци нежни бели мъгли
празни надежди много боли
северни бури преспи от сняг
всичко разтури черния мрак

извори чисти сини води
спят аметисти кой ги родѝ
камъни скални волни орли
роклите бални дрипи били

дупки дълбоки в земната гръд
поглед жесток и бързата смърт
повеи снежни млечни мъгли
мъртви надежди много боли

Морето

морето днес е божествено
а твоето тяло - тъй женствено
и нека замлъкнат езиците
свободни сме ний като птиците

защо са ни нужни и дрехите
хвърляй ги заедно със чехлите
и нека попиват телата ни
лъчите горещи на лятото

Демон зъл

демон зъл духа разкъсва
нокти алени чертаят фигури красиви
артерии и вени той прекъсва
фонтани бликват като изворите живи

зъбите са остри и отровни
впиват се в сърцето нежно и любовно
и мускули тресат се в треска

ще бъда мъртъв до нощеска

Дали жените плачат

дали жените плачат
но просто ей така
когато падне здрачът
и зине в тях тъга

жените ли ридаят
пролее ли се кръв
щом дойде бързо краят
на губещия пръв

дали жените плачат
прегърнали деца
когато с меч палачът
разкъсва две сърца

дали жените плачат

Демон (Аз нямам душа)

Аз нямам душа. Аз съм демон.
Когато реша твоята ще взема
в Царството подземно.
Ти ще страдаш. Ти си грешник.
Но твоето място човешко
на мига ще приема.

Защото бездушен осъден съм вечно
без чувства и мисъл
да бродя из трите вселени
и всичко е близко
и всичко - далечно

Защото бездушен не мога да милвам
нищо живо нищо красиво
и годен съм вместо туй само
без край да убивам
с очите от пламък

Аз нямам душа. Аз съм демон.
Живота руша. И твоето време
ще дойде. Трепери човеко!
Ти ще страдаш. Ти си грешник.
Ще гориш в огнени пещи.
Но знай - от мен по ти е леко!

Погледни в очите

погледни в очите
там ще видиш мрак
няма ги сълзѝте
чувството умря

погледни в очите
там ще видиш смърт
тръгвай без да питаш
хващай своя път

погледни в очите
там ще видиш тлен
пламъкът убит е
черен - всеки ден!

Страхуваш ли се

Страхуваш ли се от мене ти?
Не? А трябва!
След всяко сътворение
Мрак остава!

Страхуваш ли се от взора ми?
Не? А трябва!
Душата ми затворена
Той отслабва!

Страхуваш ли се от бъдното?
Не? А трябва!
Делиш ли с мен присъдата
тя ограбва!

Как искам да бъда

как искам да бъда
орел разперил криле
монах много мъдър
трева в широко поле

как искам да бъда
номад без грижи и цел
злодей без присъда
добряк набожен и смел

как искам да бъда
загинал във бран
от ада изпъден
и в рая прибран

Виж ме

Виж ме! Смея се, нали?
И пиша веселите думи.
Но отвътре ме боли!
И рани имам. От куршуми.

Виж ме! Сякаш съм наред.
И с огън пълни са словата.
Но във мен - кристали лед.
Кърви от студ сега душата!

Виж ме! В нежните очи.
Разкъсва демон зъл отвътре.
Външно нищо не личи.
Но всичко в мен е вече мъртво.

Сред всички сте една

от вас извира светлина
сега я виждам ясно
изпълнена сте с добрина
отива ви прекрасно

в очите огънят гори
с безкраен топъл пламък
и може той да покори
лъжец крадец измамник

даряват думите покой
и тиха нежна кротост
и всеки вътрешен двубой
решавате в живота

от вас извира тишина
сега усещам ясно
сред всички вие сте една
без вас ще е ужасно

Погледни в мен

гледай в очите ми право
там ще видиш смъртта
нищичко тя не оставя -
само пръстта

гледай в душата ми черна
там ще видиш ти мрак
мрак от дълбока каверна
в земна кора

гледай в сърцето ми мъртво
там ще видиш тъма
в рана от удара кървав
с остра кама

Зъби оголила

зъби оголила хищница зла
ангелче беше без бели крила
късаш и дърпаш ти моята плът
и разпокъсан моля за смърт

идеш от ада - ти демон зловещ
искаш душата ми да прибереш
само че няма да сториш това
спират и пъкъла тези слова:

каквото съм сторил е
било за добро
обичам аз хората
живях без сребро

душата ми чиста е
ти Боже съди
изписани листите
и ме пощади

Фар

фар самотен на ръба
туй е твоята съдба
но голямата вълна
щом удари те (Жена!)
ще узнаеш ти това -
да я покориш живя!

Питон

пътят се извива
като тяло на питон
ходиш ти щастлива
(със причини - милион)

знам ли аз къде си?
щом науча - ще умреш! -
бързо се изнесе
взе бижутата... и беж...

моя сейф разби ти
и опразни го с финес
барабар с мечтите
нищо не остави днес

пътят се извива
като дълъг макарон
крачиш ти щастлива
(със причини - милион)

На Краси уикенда

хората почиват си
уикенда
ходят на морето
или на театър
някъде на вятър
някъде на светло
питаш ли ме мене
в таз аптека тъпа
само да пристъпя
и хиляда души
този киха
друг запуши
на сърцето тихо
ударите слушам
тях като изключим
нищо тихо няма
и макар обучен
персоналът само
може да трепери
пред хиляда дзвера
които ни обграждат
камерите нази гледат
някой горе ще съзре
от големите говеда
но дали ще разбере
че изобщо не е редно
да се бачка с часове
да се бориш с бесове
под луната бледна
хората почиват си
уикенда

Клечката

драсна клечката
и душата ми запали
тъй полечката
няма мъки и печали
няма Вечности
нито мигове разбра ли?

драсна клечката
и душата ми запали
няма пречка
нито кой да ме пожали!

Звяр

из тъмните дебри на душата ми
се крие Звяр могъщ
понякога в сняг са запечатани
друг път вали отровен дъжд

в дълбоката пустош на душата ми
се крие Звяр жесток
резците раздирали са раните
на място дето търсех Бог

не знам дали доброто свети ви
но зная - Мрак пълзи
където ми тупти сърцето
Той рони кървави сълзи

Желая те!

Желая те! Не знаеш колко...
До кръв. До смърт. До болка!
Копнея те! Отровно цвете.
И мил съм. Зъл. И двете.

Желая те! А ти ме късаш
със ноктите. Нахъсана.
Изгаря болката. Убива.
Ти огън ми преливаш.

Желая те! Душата вие -
тя вълк е бял. Не крия.
И чака тя на черен камък,
в очите с ален пламък.

Желая те! Не знаеш колко...
До край. До ад. До болка!
Копнея те! Опасен хищник.
Ще свърша аз. Но нищо.

Искам да те нацелувам

искам да те нацелувам
додето устните ти прокървят
може би така рискувам
целувките ми да те покорят

искам да те забавлявам
додето сълзи бликнат - цял поток! -
как ще можеш ти тогава
да мразиш хората света и Бог?

искам да ти дам душата
душата моя - светлина и мрак -
пък оплаквай си съдбата
защото тя ще ти покаже как!

Красавицата и Звяра

нещо в мене скрито дебне
с нокти чака плът да гребне
чака тебе!
и когато то те хване
а това ти - знай - ще стане
дай му длани!
всеки звяр е сам-самичък
и намери ли момиче
го обича!

Демон

Демон. В душата гори.
С нокти плътта ми разкъсва.
Демон. Пробуден в зори.
Плача, но вече е късно.

Демон. Нашепва за грях.
Мислите мои обсебва.
Демон. Най-после разбрах:
Пратеник той е от тебе!